Топонимия

Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка - лозя, 1905 дка - ливади и 2812 дка - пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема - населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други4. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.

 

Вировското землище граничи с тези на селата Буковец, Тлачене, Върбица, Г. Бешовица, Тишевица и Голямо Пещене.

 

Въз основа на класификацията на местностните имена, направена от К. Попов и В. Миков, можем да посочим следните групи названия на местности в землището на Вировско:

    1. а) По вид на географския обект: Ан-тепе, Бабките, Брега, Витлешка могила, Гръбовчица, Зад връа, Кръпата долчина, Кълни дол, Ливагето, Лъките, Могилата, Преслопа, Разкраките, Стръница, Чутурата.

      б) От имена на растения: Дреня, Дубравата, Крушака, Липов дол, Мекишака, Тополите.

      в) От имена на животни: Говедарника, Козарника, Чуй петел.

      г) Названия във връзка с положението спрямо други географски обекти: - Краището.

      д) По положение спрямо слънцето: Мрътвинъта, Припека.

  • А. Земеписни названия:

    1. а) Във връзка със стопанската дейност на човека: Гръстелника, Парцелите.

      б) Във връзка с поверия, религиозни представи и пр.: Марйнкин гроб.

  • Б. Културно-исторически названия:

    В. Посесивни названия (свързани с частнособственическите отношения в миналото): Аврамовски лъг, Дмовския лъг, Бабина ливада, Байнов брег, Босйлкьов дол, Бузлйевец, Бузов брег, Влайкьов дол, Велчов връх, Въшов брег, Ганов чукар, Дебйжов път, Дедова могила, Денчова дол, Иванов дол, Ибнчова поляна, Карашки връх, Карчов лъг, Кратункьов дол, Кънова млака, Макавеев мост, Маринова лъка, Маркови ниви, Мйлчова могила, Моцова лъка, Нейкьовец, Ненчови грънйци, Петкова чукар, Печовец, Поповата млака, Пульов трап, Реджовец, Селския лъг, Серовец, Соколов дол, Стайкино цере, Съдови лъки, Тишевишките орници, Цанцов брег, Чулашката млака, Щърковските тръпки, Янкулов връх.

    1. а) Названия във връзка с вода, река, поток, извор, блато и пр.: Вировско (селищно название), Вълкан, Тръпката, Чешмата.

      б) Имена, свързани с бани, топло и студено: Студения дол.

      1. Турска поляна, Буньов сеч. За последните две наименования старият учител Христо Панайотов Денчовски разказва: "В нашето землище е станала среща на редовната турска армия с войската на видинския аянин Осман Пазвантоглу и затова имаме местност Турската поляна. При тази среща армията на султана победила и северозападно от това място станал голям бой (сеч) и оттам идва наименованието на местността Буньов сеч. В. Миков пише, че "Буни-връх" в Чипровската планина значи "връх-могила". Думата "буни" е от гръцки произход и се превежда могила, грамада. По същия начин той обяснява и наименованието Буньов сеч, т. е. няколко могили, разделени, насечени с малки долини. А. К. Попов тълкува "Буньов сеч" като гора, падина, хайдушко място.

    1. в) Имена, свързани с войни, бунтове и пр.:

      г) Имена, свързани с цвят - черно, бяло, червено и пр. Прилагателното "черно" понякога има преносно значение и означава неблагоприятно, непристъпно място: Черньов дол .

  • Г. Други названия:

    Д. Неопределени названия: Калуца, Мрътвйлото.