Местоположение

Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север - от високия рид Стръница и Борованската могила - последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток - от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница - Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга - представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.

Пощенската котловина е хълмиста в южната и източната си част и сравнително по-равна на северозапад - по посока на Милин камък и селата Баница и Мраморен. Надлъжни хълмове ограждат тесни долини, през които лъкатушат притоците на р. Скът.

Районът на север от Маняшки връх (781 м) - най-високата част на бърдо Веслец, известен с наименованията Речка и Подвеслеца, е изворната област на р.Скът, която отводнява Пещенската котловина. Тук реката приема малки притоци - отдясно: Речка, Тишевишката бара, Енева, Вировчица и Върбишката бара, а отляво: Мраморчица и Банишката бара. Всички десни притоци идват от Веслец, а левите както следва: Мраморчица извира от южния склон на Милин камък и над с. Мраморен приема водата от карстовия извор "Брода", а Банишката бара води началото си от "езерото" и се подсилва значително от изворите в центъра на с. Баница. Лъкатушейки на север през равнината, Скът събира водите си с тези на р. Огоста близо до мястото на вливането им в Дунава. По равния южен склон на Стръница са засадени хубавите вировски лозя, а в подножието й три групи вековни дървета показват местата на три големи извора - Вълкан, Чешмата и Чутората. Водите на Чутората са каптирани и се използват за водоснабдяване на селото. Изкачи ли се човек на билото, при ясно време на север от Стръница се открива панорамна гледка към обширната Дунавска равнина, а на юг се вижда Пещенската котловина с десет села: Върбица, Вировско, Тишевица, Горно Пещене, Голямо Пещене, Мало Пещене, Оходен, Баница, Мраморен и Веслец. Вият се шосета, блестят малки язовири, а далеч на юг, оттатък Веслец, се синеят веригите на Стара планина. От Стръница може да се види и паметникът на връх Околчица във Врачанския балкан, издигнат на лобното място на поета-революционер Христо Ботев. Тук, във Врачанския край, завършва неговият прекрасен бурен живот и започва безсмъртието му. През западния край на Пещенската котловина минава Ботевата алея. Тази 120-километрова алея очертава пътя на Ботевата чета от Козлодуй до Балкана.

Село Вировско е разположено от двете страни на малката река Вировчица. Тя извира от Веслец (Цаконски район). Нейно начало са изворите Голям и Малък Разбой и Паавец. Тече през Бешовишкото и навлизайки в землището на Вировско, пълни басейна на язовир "Ливагето". След като мине през ливадите в подножието на Велчов връх и Карашки връх и достигне местността "Карчов лъг", отдясно приема водите на "Бука" и други малки извори. По-надолу тече през обработваеми площи, минава през селото и по широка лъка бавно се вие на северозапад. Вировчица се влива в р. Скът недалеч от с. Голямо Пещене. Тя има дължина към 12 км. През летните месеци в горното си течение пресъхва. Освен нея през района на Вировско тече и Върбишката бара. Тя минава северно от селото по долина, почти успоредна с тази на Вировчица. Пролетно време, когато се топи снегът, и при силни валежи много долове се стичат в двете реки. Само потокът отдвата извора Вълкан и Чешмата не пресъхва през цялата година. Той се влива във Върбишката бара.