Проучвания в района на село Вировско не са правени. За миналото на този край може да се съди само по случайно намерени предмети и монети при обработката на земята.

Още в най-дълбока древност, на три км северно от селото, на едно голямо пространство около изворите Вълкан, Чешмата и Чутурата е обитавал първобитният човек. Там, главно по Витлешката могила и Чешменското равнище, са намерени каменни чукове и брадви, каменни мотики и парчета от примитивно изработени глинени съдове, които се пазили в музейната сбирка на училището. По тези материали съдим, че първобитните хора са обитавали този край през каменно-медната и бронзовата епоха (IV - II хилядолетие преди н. е.).

Най-древното население, което през бронзовата и желязната епоха населявало източната част на Балканския полуостров, били траките. Те ...

Проучвания в района на село Вировско не са правени. За миналото на този край може да се съди само по случайно намерени предмети и монети при обработката на земята.

Още в най-дълбока древност, на три км северно от селото, на едно голямо пространство около изворите Вълкан, Чешмата и Чутурата е обитавал първобитният човек. Там, главно по Витлешката могила и Чешменското равнище, са намерени каменни чукове и брадви, каменни мотики и парчета от примитивно изработени глинени съдове, които се пазили в музейната сбирка на училището. По тези материали съдим, че първобитните хора са обитавали този край през каменно-медната и бронзовата епоха (IV - II хилядолетие преди н. е.).

Най-древното население, което през бронзовата и желязната епоха населявало източната част на Балканския полуостров, били траките. Те се делели на много племена. Племенните названия на всички траки говорят недвусмислено за техните индоевропейски етническо-езикови корени. "Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи", пише Херодот. Траките създали висока култура, която оказала силно влияние върху развитието на южните славяни, заселили Мизия, Тракия и Македония. Към V век преди н. е. около изворите Чешмата и Чутурата се образувало богато тракийско селище. И сега могат да се открият на повърхността на земята доста Останки от камъни и тухли, отломъци от цигли (тегули), глинени съдове в сив и червен цвят, глинени тежести за вертикален тъкачен стан и прешлени за вретена, кръгли хромели от ръчни домашни мелници и други. Особено впечатление прави една бронзова украса от тракийска колесница. Тя представлява изкусно изработен орел, чието разперено крило е било използувано за приковане върху дървената част на колесницата. Намерените в това селище повече от 200 броя сребърни монети от времето на македонския цар Филип II (IV в. пр. н. е.) говорят за нараснало вече имуществено разслоение и оживени икономически връзки.3 Монетите намерил Георги Коцов Панагюреца през май 1925 г. на около 100 м южно от извора Чешмата. Той отишъл да оре местото (нивата) си по северния склон на Могилата и. се натъкнал на гърне с монети, които за година-две разпродал на златари-бижутери.

Близо до Чешмата жителите на тракийското селище издигнали богато благоустрен храм на бог Митра (бог на слънцето). Останките от храма днес са почти заличени, а голяма част от каменните блокове на стените му са употребени при градежа на църквата във Вировско.

В развалините на това тракийско светилище е намерена интересна каменна плоча. На лицевата й страна релефно е изобразен бог Митра с типичната фригийска шапка, с къс хитон и развята назад хламида. Той е коленичил върху гърба на жертвен бик. с лявата си ръка държи ноздрите на животното, а с дясната забива нож в гърдите му. От двете страни на бога стоят двама дадофори. Левият е вдигнал високо над главата си запалена факла, а десният - опашката на бика.

Този интересен паметник на античното скулптурно изкуство сега се пази в сбирките на Окръжния исторически музей в гр. Враца.

При изораване на селището (дворно място), закупено от Мариновци, Тодор Панайотов Кунин намерил плочата през 1940 г. Как е попаднала в селото, не се знае. Той я предал на Иван Георгиев Христов и Илия Митов Цеков - ученици във Врачанската мъжка гимназия. Те съобщили за плочата на своя учител Д. Бучински и чрез него тя била предадена в музея.

Голямото икономическо и стратегическо значение на Балканския полуостров било от рано оценено от римлядите. Те водели непрекъснато борби за неговото покоряване. След едновековни опустошителни войни в 46 г. от н. е. римляните завладели целия полуостров: Покоряването на Балканите било истинска катастрофа за траките, за тяхната самобитна оригинална култура, за езика им. След многобройни кръвопролития битки сълротивата им била сломена.5 Тракийското селище в местността Чешмата продължило съществуванието си и през късноримската епоха (1-У в. от н. е.). За това свидетелствуват както намерените тук римски императорски монети, така и глинени съдове, характерни за това време, а също и железни върхове за копия и oстрели.6 В стария кладенец Чешмата водата е идвала по калени тръби (кюнци) с червен цвят. Пред кладенеца е имало оригинално каменно коритце. През 1954 г. oтази вода бе отведена малко по-надолу, където бе направена чешма с два сопа и корита за водопой на добитъка. Водата тече постоянно.

През м. септември 1979 г. западно от извора Чешмата в местността Турска поляна бе открито голямо монетно съкровище. Археолозите от Окръжния исторически музей във Враца - Сп. Машов и Б. Николов, намериха 552 сребърни римски императорски монети, сечени откъм края на II до средата на III век.7 По това време през землището на Вировско е минавал важен римски път (по средата на днешна Северна България) от Марцианопол (гр. Девня) през Никополис ад Иструм (с. Никюп - Великотърновско) и Мелта (Ловеч) за Монтана. Вероятно този път е мина- вал и през тракийското селище в местността Чешмата. В подкрепа на това предположение е и писаното от Сп. Машов в "История на град Враца" - с. 68: "Врачанското поле било пресечено и от пътя Ескос (Гиген) - Чомаковци - Монтана, който минавал през Голямо Пещене."

След варварските нашествия и особено след идването на славяните на Балканския полуостров през VI и VII в. положението на траките в пределите на Византийската империя станало незавидно. Вероятно тракийското и римско селище в местността Чешмата е започнало да запада, а по-късно е престанало да съществува.

Славяните принадлежат към групата иидоевропейски народи. Те (част от южните славяни) заедно с дошлите откъм североизток прабългари начело с Аспарух образували българската държава. Победите на Аспаруховата войска южно от Стара планина принудили Византия да подпише мирен договор и да признае новосъздадената славянобългарска държава през 681 г. Още от самото начало днешният Врачански край бил включен в пределите на България. Заселилите се в него славяни (едно от седемте славянски племена) взели участие в борбите срещу Византия. В тези борби средновековна Вратица (дн. гр. Враца) изиграла важна роля вече като славянска крепост чак до падането си през 1003 г. под византийска власт.

По времето на Втората българска държава, при царуването на Иван Асен II (1218- 1241 г.), във Вратица процъфтявали златарството и грънчарството, градът се разраснал като един от големите търговско-занаятчийски центрове на държавата.

При наследниците на Иван Асен II (втората половина на XIII в.) за България отново настъпили тежки дни. Започнали вътрешни междуособици, съпътствувани от външни нашествия. А времето след потушаването на селското въстание на Ивайло било време на най-голяма феодална разпокъсаност на страната. По всяка вероятност именно през този период на смут и несигурност във Врачанския край е възникнало ново селище. Както ще изясним по-нататък, към края на Втората българска държава се появило село с име Вировско, североизточно от средновековна Вратица.

В продължение на цял век съдбата на Вратица била свързана с династията на Шишмановци, а през последните две десетилетия (преди османското нашествие) - и с борбата между двамата последни царе от династията.

Тези борби при съществуващата феодална разпокъсаност на България подпомогнали завоевателите и след падането на Търново (1393 г.) и Видинското царство (1396 г.) започнало петвековното османско иго.