Климат и почви

Вировско (центърът на селото) се намира на 245 м над морското равнище. Климатът в този край е умерено-континентален - с топло лято и сравнително студена зима. Най-високата средномесечна температура е през м. юли (22,5° С), а най-ниската през месец януари (-1,7° С). През зимата валежите средно са 122 мм, а през лятото - 250 мм. Средногодишният валеж за района на селото е към 760 мм9. В миналото е имало студени зими с много сняг. Големи студове е имало през 1927, 1929, 1942 и 1954 г, - с виелици и снеговалежи. През януари и февруари 1963 г. снежната покривка е достигнала 80 см дебелина. В последно време зимите са по-меки. Помнят се и наводнения отпреди години. При топенето на снега пролетно време и при обилни дъждове през лятото реката прииждала и така наречените лъки сред селото потъвали във вода. Наводнения е имало през 1926, 1931, 1936, 1940 и 1944 г., когато водите на реката залели центъра на селото и всели тревога у живеещите наблизо хора. По тази причина още в края на миналото столетие някои семейства се изселили от лъките и си направили къщи в края на селото - Симеоновци, Коловци, Неделкьовци, Маринкиини, Жоковци. При наводнението на 2 юли 1940 г., минавайки Върбишката бара с волска кола, се удавил Лишо Якимов Гайдарски (на 57 години) заедно с внучето си Христо - на 5 години. Днес на това място има солиден каменен мост, по който минава шосето Вировско Тлачене.

През по-голямата част от годината валежите са от дъжд. Океанските въздушни маси, движейки се на изток, в края на пролетта и през лятото причиняват поройни дъждове, придружени със силен вятър и гръмотевици, а нерядко - и с градушки. Имало е и години с недостатъчно количество валежи и сухо лято. Такава бе и 1985 година.

Преобладават западните и северозападните ветрове ("горнякът"), а зимно време, при нахлуване на континентални въздушни маси от североизток, "долнякът" носи продължителни снеговалежи. През март, когато задуха "южнякът", снежната покривка бързо се топи.

В землището на селото почвите са предимно сиви горски - 70 процента, 20 процента са тъмносивите горски почви, върху които успешно се развиват всички селскостопански култури: пшеница, царевица, слънчоглед, тютюн, люцерна и др. Освен това по лъките над селото и под зеленчуковата градина до Пощенския язовир (по долината на Върбишката бара) има алувиално-ливадни почви, а върху тъмносивите (в западния край под новия път) и хумоснокарбонатнте почви по Стръница са засадени лозята.