Местоположение

Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север - от високия рид Стръница и Борованската могила - последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток - от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница - Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга - представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.

Продължение...
 
Топонимия

Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка - лозя, 1905 дка - ливади и 2812 дка - пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема - населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други4. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.

 

Продължение...
 
Климат и почви

Вировско (центърът на селото) се намира на 245 м над морското равнище. Климатът в този край е умерено-континентален - с топло лято и сравнително студена зима. Най-високата средномесечна температура е през м. юли (22,5° С), а най-ниската през месец януари (-1,7° С). През зимата валежите средно са 122 мм, а през лятото - 250 мм. Средногодишният валеж за района на селото е към 760 мм9. В миналото е имало студени зими с много сняг. Големи студове е имало през 1927, 1929, 1942 и 1954 г, - с виелици и снеговалежи. През януари и февруари 1963 г. снежната покривка е достигнала 80 см дебелина. В последно време зимите са по-меки. Помнят се и наводнения отпреди години. При топенето на снега пролетно време и при обилни дъждове през лятото реката прииждала и така наречените лъки сред селото потъвали във вода. Наводнения е имало през 1926, 1931, 1936, 1940 и 1944 г., когато водите на реката залели центъра на селото и всели тревога у живеещите наблизо хора. По тази причина още в края на миналото столетие някои семейства се изселили от лъките и си направили къщи в края на селото - Симеоновци, Коловци, Неделкьовци, Маринкиини, Жоковци. При наводнението на 2 юли 1940 г., минавайки Върбишката бара с волска кола, се удавил Лишо Якимов Гайдарски (на 57 години) заедно с внучето си Христо - на 5 години. Днес на това място има солиден каменен мост, по който минава шосето Вировско Тлачене.

 

Продължение...
 
История

В далечното минало

Проучвания в района на село Вировско не са правени. За миналото на този край може да се съди само по случайно намерени предмети и монети при обработката на земята.

Още в най-дълбока древност, на три км северно от селото, на едно голямо пространство около изворите Вълкан, Чешмата и Чутурата е обитавал първобитният човек. Там, главно по Витлешката могила и Чешменското равнище, са намерени каменни чукове и брадви, каменни мотики и парчета от примитивно изработени глинени съдове, които се пазили в музейната сбирка на училището. По тези материали съдим, че първобитните хора са обитавали този край през каменно-медната и бронзовата епоха (IV - II хилядолетие преди н. е.).

Продължение...
 

Полезни връзки

Справочник градове и региони

http://directfromowner.co.uk/